Черно, черно, черно пред очите ми
затворени ли са или са тъмни мечтите ми?
Главите ни, преди една до друга бяха,
а сега, със предишните си сенки май се сляха.

И докато разглеждам стари снимки плача,
а тишината се надсмива, че все още се влача.
И гледам назад , но не чувствам вече тъга
виждам скръбта, и продължавам напред в мъгла.

Трия си сълзите, поглеждам в огледалото,
образа е скрит, сложил наметалото.
Стена обгражда тялото, а вход към него няма.
И сега копае ров или пък дълбока яма.

Път към самота, избрала е душата ми,
сигурност ли търси или пък бедата ми?
Сърцето ми не трепва, а навън е студ
и за всеки минувач, аз съм просто луд.

DIGHeaD
10 Апр 2008 г.

Коментари: 7
Epitaph #1, 10 Апр 2008 г.
не, аз наистина понякога не знам кво правя
mani123 #2, 13 Апр 2008 г.
Можеш Много повече - началото ти, обаче е Желязно! Шапка свалям. Имаш много корави моменти, но имаш и някои дупки..
Epitaph #3, 13 Апр 2008 г.
надявам се да мога...ноо явно не ми се занимава да ги правя перфектни, ако въобще мога да ги направя такива... мерси )
Shadow_Mist #4, 13 Апр 2008 г.
Оо, значи и аз съм сред лудите ... Успял си да опишеш точно това, което чувствам в момента ... и наистина началото е адски добро (то и останалото де ^^ )
mani123 #5, 16 Апр 2008 г.
е, Епитаф, ангела се изказа много е важно да послушаш съветите ѝ/му или каквото е там
Epitaph #6, 16 Апр 2008 г.
mhm trqa i mail da mu pra6tam sq...za da moje da go napravi :D
Ruby_Bolger #7, 20 Апр 2008 г.
на мен и краят ми харесва