Сълзите ми в прахта лицето ти рисуват...
Искат, но не могат те да се преструват,
че желаят и обичат само теб...
Сълзите ми в прахта само едно име изписват...
Искат, но не могат със спомените те да се сбогуват...
Сякаш вчера бе когато смеех се,
в ръцете ти исках да остана завинаги...
Сякаш вчера бе, а сега тъжен смях в главата ми звучи...
дали някога ще съм отново в ръцете ти...
Думи без глас редят устните ми...
~Обичам те~ опитват се да кажат,
а глас вече нямат...
Думите неизречени пред теб остават,
спомените ти си заминават...
Шепна вече...шепна, а искам да крещя...
Сълзите ми падат и изгубват се в прахта,
не искат, но рисуват всичко онова
от което иска да се избави моята душа...
сълзите ми падат,губят се в самота...
И шумна тишина ми пречи да заспя...
Как да спреш някой който от теб си отива...
Как да спре и той, като желание не намира...
Как да не плачеш за нещо, което толкова обичаш...
Но как и да спреш пред другите и пред себе си сега да го отричаш...
CaTwOMaN
21 Май 2006 г.
