За теб | Поезия

Не вярвах някога на думите, на погледите им,
на всяко нещо, с което се опитваха да ме залъжат...
Те - всичките момчета, с които уж имахме отношения.
А за мен - просто поредния, колкото да не е скучно...
Може би някъде, в далечното минало, е имало някой ,някъде там,
на когото да държа. А вече и неговото име не помня.
Бях тъжна, самотна и до някъде затворена в себе си.
Като че се криех от нещо...
И така, дни след дни... минаваха просто...
Докато един ден не срещнах теб,
просто се замислих, че ще е нещо повече от 1-2 седмици...
така и стана ... шесто чувство, ах, знам ли...
С времето се опознахме, а сега не мога без теб.
Чувствам се силна, когато те прегърна.
Не мога да откъсна поглед от теб,
да не би да изчезнеш. А ти не би го направил...
Обичам те, обичам те такъв, какъвто си...
Всеки поглед, целувка...
Не си спомням някога да съм държала, на някого така ...
Никой не е бил такъв с мен, не са искали да ме опознаят...
просто да намерят изгода от каквото и да е било...
А теб те има. Благодаря ти!