Love Story - ІІ част

Анелия не можеше лесно да се пребори с любовта си към Димитър, въпреки че имаше силна воля и желание. Понякога тя изпадаше в отчаяние, но вече се съвземаше по-бързо.

Една вечер тя празнуваше с двете си най-добри приятелки - Таня и Виктория, когато се сети, че наскоро се беше запознала с едно много готино момче. Казваше се Радо. Потърси номера му в телефонния си указател и го намери. Призвъня му, той й отвърна. Това продължи 1-2 дена, когато изведнъж Радо й изпрати sms, в който я канеше да излязат. Тя с готовност прие, нямаше какво да губи...

На другия ден тя се срещна с Радо. Прекараха си страхотно - говориха си, смяха се, отидоха на дискотека и танцуваха. Беше прекрасна вечер. За перфектен завършек Радо я изпрати до тях и я целуна. Така започна връзката им. Радо беше като слънчев лъч в мрачния й ден. Обграждаше я с любовта си и тя беше неописуемо щастлива. Вече почти не се сещаше за Димитър. За нея той бе отминал тъжен спомен, за който тя не искаше да мисли.

Радо беше много честно и открито момче. Имаше голямо доверие в Анелия, а и тя в него. Понякога той я дразнеше и често се караха, но винаги се сдобряваха и всичко тръгваше постарому. Имаше прекрасни сини очи, в които се отразяваха цялата му любов, нежност и доверие, което изпитваше към Ани. Бяха чудесна двойка.

Вече ходеха от 5 месеца, когато Анелия замина на море с приятелки. Радо се притесняваше да не му изневери, но вътрешно беше убеден, че Анелия наистина го обича, защото тя беше само негова и тялом и духом. Вярваше й.

Анелия замина на море с чувството, че ще си прекара диво - дискотеки, купони и само приятни емоции. Тогава обаче се появи Стилиян. Бяха в обща компания на караоке бар и току-що се бяха запознали, но беше очевидно, че той й е хвърлил око. Стилиян беше 23 годишен сладур, не много висок с прекрасна усмивка и пленяващ поглед. Той обаче беше типичния женкар, който искаше момичето само за една нощ. Анелия се поддаде на чара му и те се целуваха и танцуваха цяла вечер. За нейна радост приятелят й Мартин бързо я изведе от заведението и й каза:

-Какви ги вършиш?
-Ааамии... - беше "отговорът".
-Ами Радо? Ти го обичаш, нали?
Не последва отговор.
-Погледни ме в очите, Ани! Обичаш ли Радо? Мислиш ли, че си заслужава да погубваш едно толкова красива връзка, заради моментно увлечение?
-Да, обичам го! Но той понякога толкова ме задушава и обсебва, а и е толкова... груб.
-Но го обичаш, нали?
-Да, обичам го!
-Тогава си събери ума в главата и престани!

Тя послуша съвета на Марто и не съжали, защото когато се върна, Радо я посрещна с такава искрена радост и така горещо я прегърна, че тя се разкая за лошата си постъпка.

Реши да не му казва нищо и всичко тръгна както преди. Обаче Анелия изпитваше чувство на досада, което постепенно я завладяваше. Чувстваше се като омъжена, а това не й се нравеше. Радо й забраняваше толкова много неща, които тя обичаше... започваше да й писва.

Една вечер тя отново се беше събрала с двете си приятелки. Този път обаче поканиха и Явор - много добро, но малко срамежливо момче, което Таня преди харесваше много. Ани и Яшо си говориха за всякакви неща. Той наскоро бе наранен от момиче, което не го заслужаваше и затова и трите момичета - Вики, Таня и Ани го съжаляваха, че все не можеше да си намери някое хубаво момиче, което да го обича истински и най-вече-трайно.

Докато Вики и Таня се подскачаха на "дансинга" - хубаво разчистена стая без чупливи предмети, Ани и Яшо се бяха усамотили на терасата и си приказваха. По едно време тя се приближи към Таня и Вики, издърпа ги настрана и им каза:
-Момичета, ще отвържа каиша и ще налетя на Яшо!
-Какво? - двете приятелки я гледаха учудено - Нищо такова няма да правиш! Радо толкова много те обича. Не си струва. Послушай ни!

Ани ги послуша и не сгреши. Но вечерта имаше последствия - Яшо започна да я харесва, а и Ани се съмняваше в чувствата си към "мъжа" си.

На следващия ден тя лежеше на леглото у дома си и чакаше Радо. Той трябваше да дойде след 15 минутки, за да закусят заедно. Тя си мислеше дали да се раздели с него. Това, че й забраняваше хиляди неща и че я ревнуваше постоянно я тормозеше. Това, че му беше изневерила един път и щеше да го направи втори път, й говореше, че нещо не върви между тях...

Тя се чудеше какво да прави, когато на вратата се позвъни. Радо беше подранил. Той я прегърна силно, целуна я, погали нежно косата й и й каза:
-Обичам те, мила! Обичам те!

Тогава за Ани всичко изчезна. Тя разбра, че не може да се раздели с него, защото го обичаше много и не си представяше живота без него. Денят й пак щеше да стане мрачен, ако изчезне нейния мил, сладък, весел слънчев лъч! Не, тя нямаше да му причини това, нямаше да го напусне!
-И аз те обичам! - прошепна тя и устните им се сляха в сладка целувка.