Ах, тези твои красиви очи! Толкова чисти и толкова истински, по-сини от морето и толкова красиви... Как можах да повярвам в тях, как можа и ти да ме излъжеш така... Как да ти простя?? А дали ти искаш изобщо това, искаш ли ми любовта или пак ще ме погледнеш безразлично с тези сини очи.. Пак ли ще си тръгнеш, както в онзи ден? А ще ме забравиш ли? Ще успееш ли? Толкова много въпроси имам към теб, толкова много.. а ти просто си тръгваш! Да, знам, че така е по-лесно, но остани, за да ме изслушаш, моля те! Не, не си отивай... Чакай... ОБИЧАМ ТЕ! А сега какво? Ти май не ме чу? Обърни се де! Не виждаш ли, че ми липсваш? Трябваш ми, за да живея. Но да, аз знам, че ти можеш да имаш всички момичета, но помисли си колко съм по-различна и колко истински те обичам, помисли си! Толкова много те обичах, толкова бързо ме разкара, толкова мисля за теб, но вече си толкова далече, че даже се питам дали не си сън. Погледни ме, моля те, за последен път, целуни ме, моля те, за последен път, за да се уверя, че не си сън! Искам една целувка, дори само един поглед, моля те подари ми ги, както аз ти подарявах любовта толкова дълго, моля те, за последно!... Даже и това не ми даваш-една усмивка, значи може би си сън...
liu_3
24 Май 2006 г.