В историята на попа се наложи тенденцията една група да издаде поне три албума, за да утвърди името си, като третият албум не е напълно задължителен. Така че е голяма изненада как четворката от Ливърпул “Лейдитрон” постига този мистичен успех с албума “Watching Hour”, смятан за най-добрият им до момента. Това е албум, който притежава онзи несравним и отличителен чар на групата.

Все пак “Witching Hour” надминава очакванията като постига много повече от своите предшественици, защото е плътен и топъл като съдържание. Албумът носи усещането за опияняваща магия във всяко едно от 13-те парчета. След около пет години работа, “Лейдитрон” създадоха свое име и стил. Новият проект разкрива какви са надеждите и вътрешния свят на Хелън Марни, Мира Аройо, Даниел Хънт и Ройбен Ву. Те продължават да създават “официална” и синтетична, хладна и стегната музика, но все пак “Witching Hour” е по-див и неуравновесен албум в т. нар. синт-поп.


Дебютният албум на “Лейдитрон” от 2001 година “604” получи много добри оценки и роди множество последователи на качествения синт-поп и асиметричните прически. Но групата винаги е налагала този стил дискретно. Само след една година се появи по-мрачният като звучене албум “Light & Magic” (“Светлина и магия”), който включва световния хит “Seventeen” (“Седемнайсет”). Групата организира едногодишно турне, за да популяризира албума и своята музика. След поредица концерти в десетки страни “Лейдитрон” успяха да вдъхновят групи като “Дъ Килърс” и “Дъ Брейвъри”. Завръщайки се у дома след изтощителната обиколка, младежите веднага започнаха работа върху нов албум. За съжаление, английският и американският им лейбъл се пропукаха малко преди “Лейдитрон” да подпишат договор с Island Records и да запишат следващ албум. През цялото това време обаче, четворката не спира да пътува, да пише и да усъвършенства музиката си.

От “европейския” албум “604” до “американския” “Light & Magic”, музиката на “Лейдитрон” винаги е наподобявала пътепис. Особено след албума “Light & Magic”, обиколките на четворката се умножават. Започват посещения в Аржентина, Бразилия и Китай. Мира се завръща в родната България, Ройбен посещава Хонг Конг, а Даниел живее между Ливърпул и Милан. Различната националност добавя още плътност към музиката им, защото се усещат множеството културни влияния и географската обусловеност.

“Witching Hour” е албум, който отразява развитието на “Ледйтрон” като концертна група. Този факт не се внушава грубо, но определено новият албум бележи напредък в това отношение. Сега звукът се “движи” като по спирала. Това е звук от електронна музика, който разкрива влиянието на различните корени, експериментирайки с палитра от звуци. Все пак всичко се случва с помощта на продуцента Джим Абис, работил с Ди Джей Шадоу, “Пласибо” и “Касабиан”.

Периодът преди издаването на “Witching Hour” утвърждава “Лейдитрон” като зряла група от вокалисти и инструменталисти, които са намерили своя стил и умеят да преплитат множество ритми само в продължение на една песен. Четворката вече е намерила своето място в един пазар, пълен с ентусиасти и бездарни музиканти. Но разликата се състои в това, че “Лейдитрон” знаят точно какво искат.

Избягването на родовите традиции е решаващ момент за групата: “Никога не сме се стремяли към образа на традиционна група.” – споделя Мира. “Всичко се получи много спонтанно. Била съм в различни групи и така и не разбрах какви музикални инструменти използват. Смешно е, но това няма кой знае какво значение.”


Наистина, красотата на “Witching Hour” не се състои в отгатване на използваните инструменти, а фактът как “Лейдитрон” успяха да създадат толкова изумителен поп албум. Брутално добрият синт на парчето “Sugar”, лекотата на “Destroy Everything You Touch” и “High Rise” са пронизващи като “Seventeen”, но трябва да се признае, че звучат по-богато и опияняващо. Центърът на албума вероятно е песента “Soft Power”, откъдето произлиза заглавието на албума. Неуморният електронен пулс, събран с атмосферата на ранните песни на Кейт Буш, е съчетан изключително сполучливо с парчета като “Fighting In Built Up Areas”, където са използвани елементи от традиционния български фолклор.

Тазгодишният албум на “Лейдитрон” е продукция, която се отдалечава от открито заявената аналогова диалектика на предишните албуми. През годините “Лейдитрон” предпочитаха мощната динамика, която отеква в творчеството на пионерите на синт-попа. Повечето песни биха “убили” за истински, мощен саунд (а в този албум го има на няколко места), но това е в ръцете на хора, които едва ли се възприемат като вече завършени музиканти. Но “Лейдитрон” притежават нещо много ценно – умението да използват влиянията си, да не забравят от къде идват и къде искат да бъдат.

Малко са съвременниците на “Лейдитрон”, които могат да упражняват контрол върху манипулацията на звука. Човек не спира да се движи на фона на ритъма, дори когато темпото заглъхва. И това става съвсем естествено. Може би лекотата е причината никой да не оспорва творчеството ти. Това е звукът на абсолютното, на космическата музика, която отеква в главата ти дори след като нощта е свършила.

В албума “Witching Hour” има от всичко: убийствени балади (“Beauty Two”), неоготически поп (“International Dateline”) и дори песен, която напомня за кънтри наследството на Запада (“Last One Standing”). Подобно безпокойство и меланхолия обгръщат земетръсното рок парче “Weekend”, където “Лейдитрон” се връщат към любимата си тема – упадъчното бягство от дискотечния ритъм.

Тъжният и на моменти кошмарен тон на останалата част от албума е трудна за анализиране. Освен може би красивата “International Dateline”. Но “Лейдитрон” никога не обясняват, обаче много добре разбират, че “Witching Hour” е най-мрачният им албум до момента. Дори да не могат да изяснят защо. Както казва Мира, “веселите песни никога не са ме правели щастлива, но много тъжни са”.

Албумът “Witching Hour” може да е мрачен албум, но той е преди всичко емоционално изживяване. “Идеята, че ние сме студени и особени”, казва Хелън, “няма да е много далеч от истината. Този албум определено е най-доброто, което сме създали до момента – смесица от призрачност и красота.”

“Лейдитрон” могат да са безоблачно красиви и в същото време шумни и арогантни, както голяма част от най-добрите музиканти. “Witching Hour” е колекция от песни, които ще ви охладят през лятото и ще ви топлят през студените зимни месеци.

“Лейдитрон” вече показаха на какво са способни. Пригответе се да се влюбите в тях от първо слушане!

Със съдействието на Virginia Records.

Teenzona_team
17 Ное 2005 г.

Коментари: 5
music_fenka #1, 18 Ное 2005 г.
6TE POPITAM 3 NE6TA: Koi sa tezi?Imat li gotini pesni?
music_fenka #2, 18 Ное 2005 г.
i TRETOTO SI GO IZMISLETE
BLOODy #3, 19 Ное 2005 г.
хахахха тфа е ИНДИ банда идиоти хаааааах
JoInTgIrL #4, 22 Ное 2005 г.
BLOODy хах май си прав/а
BLOODy #5, 10 Дек 2005 г.
праВ съм, и нз точно кфо имаше предвид с тфа че съм праф... не исках да кажа индиянци или индиици, исках да кажа че са инди банда, инди е стил