Разходка кратка и стъпки едва чути,
навън вали, а дървесните пъпки подути.
Пролетта дойдеее... къде си бе момче?
- Гледам лице в огледало, а навън пак е валяло,
некво чувство ме обладало,
търся си някой да ме завие с одеало.
Да заспи до мен, да ме топли с очи,
човека, който топли думи да мълви.
И ето чувам звук, събуждам се...
срещу мене снимката й, и тя гледа ме.
Тъгата седи до нея и с погледи обсипва ме
ръката протягам, а тя бяга все...
И задавам си въпроса докога?
Отварям клепачи, и срещу мен - любовта
и след миг или два, оказва се лъжа...
и отново сам в стаята,няма кой да изпие мъката,
или се налага да изпитам гнева на онзи горе.
Така всеки ден, до момента в който вратата някой отвори
и прошепна тихо "заспивай вече".
Тогава цялата тишина и мъка изтече,
сякаш живота ми на лента протече
остана само спомена за онова момиче...
Което тихо ми шептеше:
"Обичам те, заспивай вече..."
DIGHeaD & Shemet_
Shemet_
26 Септ 2007 г.
Нямам думи, изглежда е написано с много чувство ... мн ме радва... 
xaxaxaxax ae zdrave da e..super sme 
Някой си казал "Две добри нема"...баси колко се е заблудил-вие двамата сте идеалния пример 
Жестоко е,много хубаво...
