Не знам какво ми става всеки път, когато го видя. Когато се приближава, нещо се обръща вътре в мен... Преди го обичах, а сега до мразя. Знам, че не е хубаво да мразиш човека, който до скоро си обичал и се боря с това чувство, но не мога да го преодолея.

Усмивката, която толкова харесвах преди - сега ме отвращава... смехът, който обичах ме дразни. Когато го гледам омразата се събужда и в мен нахлуват ужасни мисли... желание за мъст, за отмъщение, за болка. Иска ми се и той да почуства това, което преживях по негова вина. Да разбере каква болка изпитах аз и даже тъпкано да му го върна, защото гледах как наранява не само мен, но и нея, без да мога да направя нищо.

Гледах как се подиграва с нея по същия начин, както го правеше с мен. Тогава осъзнах, че той не заслужава да бъде обичан. С всички, които го обичахме истински, той постъпваше по този начин. Не искам да изпитвам толкова силна омраза към него. Не искам да му желая толкова зло, защото така ставам като него... а аз не искам да се превръщам в такова зло и безчувствено същество.

_DjobNo_GaDje_
29 Окт 2007 г.

Коментари: 2
K0BAPHA #1, 29 Окт 2007 г.
Не мисля, че човек когото някога си обичал/а истински (говоря попринцип) можеш да намразиш.. Любовта може да угасне малко- по малко, но не и да се превърне в омраза. Права си в последните си разсъждения, че омразата ще те отъждестви с него. Ако това, което си писала е преживяно от теб, не ми се вярва да го мразиш, или ако е така, значи не си го обичала достатъчно и той е бил за теб каприз, който си изпуснала. Като цяло това което си писала е хубаво, но се намира в тетрадката или дневника на всяко трето момиче - тинейджърка.
the_bestgirl #2, 01 Ное 2007 г.
Ne e lo6o kato cqlo, no mislq 4e ti ne do mrazi6 a prosto si bezsilna da napravi6 kakvoto i da bilo za da go zabravi6, i mai nai lesniq na4in da go napravi6 e da si misli6 4e go marzi6 no i tova trudno pomaga. No v pove4eto slu4ai az gre6a taka 4e ne me vzimaite naseriozno