Мъката преплита студени ръце
в моето каменно сърце.
Душата ми изгаря от вопъла
на красивата луна, а
аз вечно ще бошувам и пак
с денят ще се изпъря.
На тебе ще оставя единствено
жадувания спомен и всичко
пак ще помръкне в един
изгубен помен.
Сърцето ми пак тъжно ще остане,
а самотата ми пак отново ще настане.
Изгубени в мечти и спомени голями,
ще потъвам в нощтните дъбрави.
И пак мъката ще ме обземе
и за нищо вече не ще остане време,
и всичко ще бъде само едно голямо
БРЕМЕ.
Diavolizym
25 Май 2006 г.
Коментари: 1
divoto_mi6le #1, 17 Юни 2006 г.
много е хубаво!Повечето пишат за любовта,време беше някой да напише и за мъката,защото и тя доста често ни "посещава"! 
