Тънка струя от киселина през зъбите се процежда,
всяка малка мисъл необратимо уврежда.
Болката я няма в това сърце - развалина,
останала е само алкалната му тъмнина.

В електроотрицателности различни се преплитат
химичните елементи на молекулата душа.
Кристалните решетки с метални криле отлитат,
опитвайки се да се скрият от основата - Самота.

Shadow_Mist
10 Апр 2008 г.

Коментари: 4
DIGHeaD #1, 10 Апр 2008 г.
аз съм без думи тва с учебника по химия ли го писа?
razbito_sarce #2, 12 Апр 2008 г.
az samo moga da kaja 4e si genii napravo nqmam dumi
Shadow_Mist #3, 12 Апр 2008 г.
Не го писах с учебника, но беше по повод една ниска оценка по химия
Servantes #4, 18 Апр 2008 г.
Уча химия вече 6 години и като изключим термините това стихотворение няма нищо друго общо с предмета. Химията и литературата са много красиви науки сами по себе си. Не ги смесвайте. Комбинацията е Отврат.