Черно-бял сън | Поезия

Мрачно е небето, а сив е града.
Т'ва го виждам всеки път преди да заспя.
Заспивам и после идва черно-белия сън,
сънувам душата ми как броди по небето навън.
Лети и гледа на земята като на играчка,
там горе не е важно дали имаш пачка.
Съществува само любов и бяла тишина,
в очите на хората се крие само добрина.
И докато летя се чува странно "пук", и започвам да падам.
Тъкмо достигнал щастие започвам да страдам.
Предполагам, че прекалено много чувство влагам,
или съм просто мечтател, и обичам да се раздавам.
Продължавам да падам и "щрак" се събуждам,
отварям очи и от съня се пробуждам.
Поглеждам навън, деца играят с пистолети,
никой не го е*е от къде и как са взети.
Блоковете панелни се поклащат от вятъра,
пича с пачка го интересува само къде му е спрян катера.
Драскача от квартала снощи пак е изливал изкуство,
бабите от блока му викат "рисунка без чувство".
Лъскави черни лимузини и разтракани каручки,
от последните излизат съседи, а от другите кучки.
Продават се за жълти стотинки на млади и стари,
не е важно как изглеждаш стига да имаш пари.
Довчера детето, днес е над черната маса с бялата линия,
а допреди малко не можеше да си намаже и филия.
И вече в сополите има кръв, той вече е пръв
но докога... докато стане на по голяма риба стръв?
И кога всички ще бъдем смели, и ще се изправим срещу това?
Изкуфели, побелели, издребнели ставайте и се обединявайте,
щото така няма да я бъде дълго време.
Но надали... на повечето вас изобщо не ви дреме!!!