Вървя през смълчаните хижи,
в море непрогледна мъгла
и вечната бедност и грижа,
ме гледат през мътни стъкла...

Удивително е колко много тези 4 стиха отговарят на нашето българско ежедневие.

Всеки от нас си има своите проблеми, своите грижи и своите патила. Оглеждам се... Но навсякъде край мен хората са намръщени и унили в своето сиво и еднообразно ежедневие.

Тъкмо съм влязла в училище и съм се долепила до парното с моите съученички за да се стопля. Навън духаше ужасен вятър, даже май валеше, и беше адски студено. И така, доволна, че вече съм на топло, но все още премръзнала, забелязвам една моя съученичка. В началото се зачудих защо ми изглеждаше толкова различно... Ама разбира се! Погледнах и другите – всички бяха намръщени, беше им студено, бяха ядосани на всичко и всички, а тя беше усмихната все едно навън е лято!

Чудех се дълго защо е така. Разбрах няколко дена по-късно. Тя беше щастлива, имаше до себе си момче, което държи на нея и... това я стопляше. Не! Дори направо я разтапяше! И е напълно обяснимо... Изпитах го и аз...

amazonka_s
10 Фев 2007 г.

Коментари: 7
liu_3 #1, 11 Фев 2007 г.
Да, всеки го изпитва...Даже по няколко пъти през живота си Страхотно е, това твое произведение
dafi_bs #2, 12 Мар 2007 г.
хахахахахах ето защо ми е студено
night_lover #3, 25 Мар 2007 г.
Gospodi tva e super mn me kefi!
Zaspal_Misir #4, 26 Апр 2007 г.
Харесва ми как си го написала, продължавай все така, но трябва ли всеки българин да има до себе си момче за да не е намръщен и унил ... Мисля, че трябва нещо повече... Но това, което си написала е добро .
bibeto #5, 26 Май 2007 г.
наистина е много добро даже бих казала перфектно а за това с момчето - истина е,имаш ли някои до себе си всичко ти се струва по-леко
Stoqn_Pi4a #6, 29 Май 2007 г.
da si 6tastliv zna4i da obi4a6 nqkoi koito go znae i toi da te obi4a kogato ima pri teb momi4e koeto go obi4a6 zna4i si 6tastliv
Axel #7, 29 Май 2007 г.
Я си оправи мисълта, че май се обърка