Проклет да си, че чувствата ми не разбра.
Проклет да си с твойта красота.
Проклет да си, сърцето ми не разбра
и незнаеш ти какво ми причини.
Проклет да си с твоите очи красиви,
с които виждах аз света и с твоята усмивка блага,
в която виждах само доброта.
Проклет да си задето имаш друга.
Проклет да си, съсипа моята мечта.
Моля те, върви си надалеч!
Защо не си отиваш?
Не останаха сили вече в мен.
Аз плача тихо в мрака - остави ме.
О, не! Не си едиствен на света.
Аз зная ще намеря любовта,
но ти все пак я събуди ...
Не, не, не те забравям аз.
Стоя самотна и безмълвна.
Замислена ... сама съм в този час.
Жадувам да те целуна!
И ти пак се завръщаш,
пак идваш в покойния ми сън.
JoInTgIrL
05 Мар 2005 г.