В злокобна нощ искра просветна.
Съдбата ли бе тя заветна?

С омая сладка тя примамва,
а тайно зад гърба му се заканва.

Скалите черни светлина огря,
и тихо, нежна песен прозвъня.

Но за кратко буря се възнесе,
и листата паднали отнесе.

Безцветна, стъклена, водата,
разкрива светеща звездата.

В едно сияние ли тогаз се крие,
от срам живота да умие?

ice_cold
02 Септ 2008 г.

Коментари: 2
DIGHeaD #1, 02 Септ 2008 г.
на места ти губя смисъла..
crazy_teen4e #2, 04 Септ 2008 г.
Другото е по-хубаво.