Едно истинско приятелство |

Тя се огледа... Улицата бе така пуста както всяка вечер по това време, чуваше се само шума от заведенията наблизо. Хората се забавляваха, но не и тя. Беше топло, ужасно топло... Дори това, че е нощ не правеше времето малко по-хладно. Влажно и задушно. Али, момиче на около 17 години, с тъмна коса и сини очи едвам дишаше, но това не я спираше. Тя трябваше да отиде до най-добрата си приятелка. Трябваше да разбере.

Всичко започна онзи ранен следобед. Натали и Александра седяха на една пейка в парка. Наоколо беше толкова красиво. Чуваше се как птиците пеят, майки с децата си бяха тръгнали на разходка... Али и Алекс си говориха, както винаги... Обсъждаха какво ли не... От нещата които са вършили до нещата които ще направят. Много се смяха когато си припомниха историята когато двете запалиха една кофа за буклук и бягаха от пазачите на старото си училище. Беше толкова весело, въпреки, че постъпката е прекалено детинска и глуповата. Али обичаше Алекс с цялото си сърце, чувстваше, че това момиче я допълва във всяко отношение. Стигнаха до темата за момчетата и коя кого харесва сега.

-Е, какво става с твоите мъже? - попита закачливо Алекс
-А, ми какво да става, умножават се! - отговори през смях Натали, - Но всъщност знаеш ли, че намерих един страхотен, много е мил и е страшно сладък!
-О-о, така ли? И кой е той, на мен ли няма да кажеш, палавнице? - отвърна й Алекс на свой ред.
-Казва се Деян - каза Али и се усмихна до ушите... Само като си мислеше за него и й ставаше толкова хубаво отвътре, толкова приятно... искаше й се това чувство завинаги да си остане там...
Лицето на Алекс за миг се вцепени, после се усмихна отново и каза:
-Иии какво разкажи ми, де!
-Всъщност нямам какво толкова да ти разказвам, просто се виждаме от време на време, забавляваме се... Още не ме е целунал обаче - натъжи се Али...
- О, я стига! И това ще стане! - каза Алекс и я прегърна
-Охо, вече стана късно, трябва да тръгвам! Утре ще се видим, нали? 6 часа - в кафето? - изрече толкова бързо Али, че остана без въздух.
-Да, разбира се! И по-леко с оборотите на говорене! Хах! - засмя се Алекс.
-Хехе, добре, шефке! До утре! - Али целуна Алекс по бузата и си тръгна.

Алекс стоеше на пейката и се чудеше как може това да се случи точно на нея. Защо, защо и тя така силно харесваше Деян и защо беше скрила преди това от Али... Сега сама си е виновна за положението. Трябваше да й каже тогава, когато още не ги беше запознала. Ах, как съжаляваше само. Не искаше да разбие сърцето на Али, нито пък да повреди до някаква степен приятелството си с нея. Али бе толкова специална, така фина и нежна. Не биваше да узнава за чувствата й към Деян. Не, не... всичко ще си остане в нея, докато не отмине. Дано Али тръгне с Деян... , но в този момент дяволчето в нея проговори "А защо ти не тръгнеш с Деян, а тя да го забрави? Все пак ти го харесваш много по-отдавна. По право той си е твой! ! ! "... О, не... Не можеше да постъпи така...

На следващия ден двете се видяха в кафето, както се бяха разбрали. Алекс се преструваше, че всичко си е наред, но всъщност никак не беше.
- Виждаш ми се угрижена, знаеш ли? - попита с лека тревога в гласа си Али - Има ли нещо което искаш да ми кажеш?
- Не, не, миличка, всичко е наред. Не си доспах снощи и затова съм с такъв вид. - отговори набързо Алекс, надяваше се Али да не повдига темата за Деян, но сякаш тя я чу и направи точно обратното.

-Утре мисля да се видя с Деян, толкова съм щастлива! Днес пак се чухме по телефона! Вече не мога да се сдържам, утре ще му кажа, че го харесвам! - любовта се усещаше в думитe и в изражението на лицето на Али. Бе така щастлива... Как най-добрата й приятелка можеше да й отнеме това щастие? Та тя работи усилено усмивката никога да не пада от лицето на Али. Не можеше да стане предателка.

Часовете минаваха като секунди и накрая Алекс реши да се обади на Деян и да го попита дали може да се видят на другия ден сутринта, преди той да се види с Али.

-Здравей, Дени! Трябва да поговорим! Наистина е важно, но разговора не е за по телефона! - каза разтревожено Алекс на Деян
-Ъъ. . Добре, Алекс, но утре ще се виждаме с Али и... - заекна Деян
-Не е проблем за мен да се видим преди срещата. В 10 часа на киното! Какво ще кажеш?
-Ами... добре, ще можем да се видим тогава, но поне няма ли да ми кажеш за какво толкова имаме да говорим? И защо е толкова спешно?
-Утре ще разбереш! Лека нощ, Дени!
-Лека нощ...