Един живот

Седя и гледам, безмълвна, самотна, през главата ми минават хиляди мисли, в очите ми се вижда само празнота и болка. Седя и гледам как хората около мен се движат с бясна скорост, а аз не помръдвам, сякаш живея в някакъв измислен, нереален свят. Чувствам се като осакатена, сякаш нещо от мен липсва и усещам как потъвам в огромна яма, без дъно. Животът ми минава пред очите ми като мираж, всичко е толкова измислено и нереално, живея в свят, изграден от лъжи и болка. Опитвам се да стъпя на краката си но не ги усещам , усещам само празнотата и болката, която ме пронизва, сякаш сърцето ми е набодено със хиляди тръни. И всеки ден вървя сред хиляди хора, и прикривам болката и тъгата си, всеки ден съм сред хора, които крият лицата си сякаш целия живот е един огромен бал с маски, зад които всеки крие същността си от реалния свят, за да не го стъпче реалността. Всеки ден търся любовта и се губя по черните пътеки, вървя, без да знам къде отивам, без посока и стигам само една улица без изход виждам само една огромна стена изградена от сълзи и болка. В душата ми вилнее буря, по лицето ми е изписана само болката от горчивите сълзи. Пиша тези редове, с надеждата, че ще ми стане по леко. Пиша тези редове, защото никои не може да разбере колко боли, когато животът ти вече започва да става безсмислен. Пиша това, защото само белият лист, върху които изливам болката си ще ме изслуша, без да говори пълни глупости, както всички останали правят. И продължавам да живея с надеждата за идеалния живот. И продължавам да крия болката си, да се усмихвам, макар и фалшиво. И продължавам да се правя на безгрижно момиче, на което не му пука от нищо и никои, но вътре в мен гори пожар и изгаря малкото останала ми надежда. Душата ми е станала на пепел, от сърцето са останали въглени, които с всеки изминал ден тлеят бавно. И всеки ден се боря със завистта и алчността на хора, които могат само да отнемат без да дават, хора, които са готови да изсмучат последната капка надежда и любов от теб. Живея без причина, без път, без да знам в коя посока трябва да поема. Живея според правилата на другите хора, а моите никои не ги зачита. Гледам лицата на хората около мен и не съм сигурна, че мястото ми е при тях, това са моите приятели, но дали са истински или са просто част от огромния бал с маски... и се оглеждам внимателно и все още не съм сигурна, че това е мястото на което искам да съм... F.L.