Знам че парчетата съвпадат,
защото ги видях да се разпадат.
Знам че парчетата съвпадат,
гледах как надолу се търкалят.
Изгубихме локацията си
чрез средствата за комуникация.
И колкото повече се опознаваме,
толкова по-непознати ставаме.
Поезията е механичен резонанс,
и студена тишина пращаща ни в транс.
Люлеем се на чувства и спомени,
а люлката не спира без промени.
Състраданието без страст и клоните
на съдбата коват от чувства брони.
Преди време парчетата съвпадаха,
но после гледах как надолу се търкаляха.
Изучих се достатъчно за да знам,
че е опасно на света нещо да дам.
Обречен през дните да странствам,
реших просто комуникациите да заздравявам.
Защото знам, че парчетата съвпадат...
Изпратено от: Парабола
20 Окт 2008 г.
Коментари: 1
Ruby_Bolger #1, 24 Окт 2008 г.
обожавам го... може би защото го свързвам със себе си... така се случва понякога... пространствата съвпадат... поздрав Рей Бредбъри - "Утрешно Дете"
