В нощта под полудели клони
те милвах за последен път
и хапех устни побелели,
горчилката да не мълвят.
А ти се смееше безгрижно.
За тебе лесно всичко бе.
Ще те прегръщат утре други ръце
под същото небе.
Какво, че няма да ме има?
Избягваш погледа ми ти.
И аз си тръгвам със усмивка,
и странно - Без да ме боли.
revniVka_
26 Мар 2009 г.
