Колко боли в тъмната вечер,
когато всеки гръб ти обръща,
оставаш сам с болката и тъгата,
без да има и малка надежда!
Колко боли, когато си сам,
когато никой не ще й да чуе за теб,
в стаята тъмна затваряш се ти,
и гледаш блещукащите звезди!
Колко боли, когато ги видиш -
как се смеят, усмихват и радват,
как забавляват се с тъмнината,
как играят с луната!
Колко боли, когато съдбата гръб ти обърне,
когато и тъмнината в теб се пробужда,
а ти просто седиш, наблюдаваш,
малките капки сълзи...
Колко боли, когато обичаш,
когато просто изричаш,
с простички думи и изрази,
колко ти липсва...
Колко боли в тъмнината,
да седиш изгубен и сам,
колко боли в самотата,
да не можеш да се изправиш сам!
Колко боли когато умреш,
дали не е по-добре просто да спреш,
да обърнеш гръб и да продължиш,
все едно всичко сън е, нали!...
SwEEtY_ToNeNkA
17 Окт 2007 г.
