На вратата тихо се похлопа. Отворих плахо и с изненада видях лицето познато. Ти се върна, призрако бездомен. Изплашен, изморен, сломен ти се връщаш с наведена глава... Ела при мен... разкажи ми как усети студенината на самотата, горчилката на любовта... Разкажи ми как почувства леда, обгърнал всичко и всеки ... Кажи ми, видя ли ангелът на надеждата в нечий добри очи? Усети ли дяволската топлина и изкушение на нечий блуднишки гърди ? Почувства ли утехата и потъна ли в забравата на греха ? Видя ли черния ден и светлата нощ? Срещна ли безброй безлични погледи? Видя ли мъртвешките бледни лица на живите и усети ли радостта на мъртвите?
Върна се сега, видял всичко без розовите очила на безгрижността и любовта. И ето че сега си пред мен изплашен, изморен и сломен... Назад не поглеждай, не търси истина в лъжата, красота в грозотата... всичко е потънало в мрак и пустота. Стой при мен, скитнико бездомен, търси у мен своята утеха и надежда. Макар и празна, и сломена душата ти за мен винаги копней...
Стой при мен, скитнико бездомен, защото вчера вече е минало, а утре може да не дойде... в тоя вечен миг бъди при мен, бъди с мен сега... А когато вечността свърши си иди пак... но изплашен, изморен и сломен върни се при мен някой ден...
Върна се сега, видял всичко без розовите очила на безгрижността и любовта. И ето че сега си пред мен изплашен, изморен и сломен... Назад не поглеждай, не търси истина в лъжата, красота в грозотата... всичко е потънало в мрак и пустота. Стой при мен, скитнико бездомен, търси у мен своята утеха и надежда. Макар и празна, и сломена душата ти за мен винаги копней...
Стой при мен, скитнико бездомен, защото вчера вече е минало, а утре може да не дойде... в тоя вечен миг бъди при мен, бъди с мен сега... А когато вечността свърши си иди пак... но изплашен, изморен и сломен върни се при мен някой ден...
Nightwish
05 Окт 2007 г.
