Необикновена сълза

Вървеше тя в тъмната нощ. В гората, която се чуваше само гаргите как грачат. Беше в черна рокля. Вятърът галеше черните й коси. Вървеше боса. Погледът й бе безсилен, тъжен и самотен. Вървеше, падаше, ставаше и пак тръгваше. Бе безжизнена пред нощта. Изведнъж видя река. Потопи се в нея, но нещо стана. Тя изхвърча навън.

Забеляза, че не е на онова място в гората. Повървя малко, а след това се подпря на нещо. Това беше кръст. Кръстът, който я привличаше. Това бе кръста, който я искаше. Той беше нейният кръст. През черните и коси, които се сливаха с мрака се виждаха очите й. Тя плачеше. Сълзите й не бяха обикновени. Тя плачеше с кървави сълзи. Опита се да направи още поне няколко стъпки, но погледът й ми казваше, че тя е безсилна. Гледах я и си представях, че държи ято гарги с въжета, но изведнъж ги изпуска. Те се пръскат на посоки. В този момент тя падна на земята. Започна да се моли за помощ, но в писъка на гаргите молитвите й не се чуваха. Когато каза и последната си молитва тя затвори очи, и издъхна. Сълзите й се стичаха по тъжното лице. Кръстът седеше зад нея. Задуха вятърът. Той се молеше за нея. Заваля дъжд и в него се чуваше гласът й. Дъждът се сливаше със сълзите й. Всяка капка бе нейната необикновена сълза. Дъждът и вятърът отшумяха, а тялото и остана там непокътнато.

By ViZzZ{V1k14kA}