Не знам как да ти ги кажа,
две думи толкова прости,
иска ми се чувствата си да покажа,
но не мога, нещо ме спира.
Не знам какво ми става,
това чувство ме подлудява.
Иска ми се всичко да ти призная,
да ти кажа за безкрайните нощи,
в които твоето име шепна още, и още.
Но не мога, разбираш ли?!?
Страхът не ми позволява
и сърцето ми всеки миг все повече се ранява.
Този страх, че няма да ме разбереш,
че няма да отвърнеш на чувствата ми,
точно той ме кара да мълча
като заключен тайник срещу тебе да стоя.
А в мене да се борят чувствата святи
с надеждите и мечтите богати.
Дали тези мечти някога ще се сбъднат?
Дали представите ми в реалност ще се превърнат?
Дали страховете ми ще изчезнат?
И когато твоите сини очи ме погледнат,
дали ще имам достатъчно смелост
да ти кажа само две думи кратки,
две думи, в които събирам
и болката, и надеждите, и любовта, и страховете...
Колкото и да мълча,
някой ден не ще издържа
и ще изкрещя:
„ОБИЧАМ ТЕ, НЕ МОГА ПО ВЕЧЕ ДА КРИЯ,
ОБИЧАМ ТЕ, ЗА МЕНЕ ТИ СИ ВСИЧКО!!!”...
C0oL_BaBy
21 Май 2006 г.
