Като капки дъжд по замръзналото стъкло
самотата в мен се слива със сълзите.
Благодаря ти, че не заплака.. Защо..
Къде изчезнаха мечтите..

Стъпките в снега се сливат с калта,
а болката отшумява вече.
Благодаря ти, че не заплака.. Защо..
Вече си толкова далече...

Дъждът не спира да барабани
по стените на моята душа.
Прости ми, боли ме че те няма,
но някак си трябва да продължа..

Спомените ме изгарят като въглени,
мрака прегръща тялото студено.
Благодаря ти за всичко.. останахме изпепелени...
Върни ми щастието.. несподелено..

Ira
23 Яну 2008 г.

Коментари: 1
ViZzZ #1, 28 Яну 2008 г.
Хубаво е дам