… и въпреки че не си до мен, ще те обичам. И въпреки че знам, че не мога да те имам, ще се надявам. И въпреки че искам да те забравя, се моля никога да не успея. Успея, защото по-добър от теб може би няма да срещна… Пред мен стои един бял лист, така празен, така чист, така бял. Само едно нещо го дели от съвършенството, една малка капчица по средата. Тя може да е малка, но в себе си е събрала цялата мъка, която побира сърцето ми. Очите ми са зачервени, изпълнени със сълзи, но това, което е в душата ми напомня повече на пустиня.
И сред цялата тази сивота, има три рози една жълта, една червена и една увяхнала…
А си мислех, че си по-различен, но ти си като всички останали, че и по-лош от тях, мислех си, че сълзите ми и болката все някога ще свършат, но всяка твоя постъпка все едно копае малко по малко гроба, в който постави измъченото ми сърце. Човек си мисли, че никога не може да стане по-лошо, но съдбата му доказва, че не е така.Сега си с една от най-добрите ми приятелки, обичате се, може би, напук на всичко и всички. Такава новина не се посреща леко. Когато ти кажат: "Седни, че трябва да ти кажа нещо", разговорът никога не завършва добре. Сълзи не ми останаха, последната е вече върху този лист, разбрах, че не си заслужава да плача, че със сълзи нищо не се постига и че трябва да гледам напред и да се опитам да не ви мразя и упреквам, но не мога да диктувам на сърцето ми какво да чувства. И не мога да си обясня как въпреки всичко, то още не те е намразило…Но ето един нов лист, пак така съвършен, но на него няма малка капчица… На него има много букви, защото от тук започва новата история на живота ми, а другия лист ще го запазя, само за да си спомням, че никога не трябва да се влюбвам в усмивката и в очите на човек, защото този, които е казал, че очите никога не лъжат, явно не е поглеждал в твоите…
… Е вече се надявам да те забравя, надявам се също никога да не срещна друг като теб, живота ме научи вече, че никога не трябва да се влюбваш в човек, който не познаваш и който никога няма да те заслужава…
И сред цялата тази сивота, има три рози една жълта, една червена и една увяхнала…
А си мислех, че си по-различен, но ти си като всички останали, че и по-лош от тях, мислех си, че сълзите ми и болката все някога ще свършат, но всяка твоя постъпка все едно копае малко по малко гроба, в който постави измъченото ми сърце. Човек си мисли, че никога не може да стане по-лошо, но съдбата му доказва, че не е така.Сега си с една от най-добрите ми приятелки, обичате се, може би, напук на всичко и всички. Такава новина не се посреща леко. Когато ти кажат: "Седни, че трябва да ти кажа нещо", разговорът никога не завършва добре. Сълзи не ми останаха, последната е вече върху този лист, разбрах, че не си заслужава да плача, че със сълзи нищо не се постига и че трябва да гледам напред и да се опитам да не ви мразя и упреквам, но не мога да диктувам на сърцето ми какво да чувства. И не мога да си обясня как въпреки всичко, то още не те е намразило…Но ето един нов лист, пак така съвършен, но на него няма малка капчица… На него има много букви, защото от тук започва новата история на живота ми, а другия лист ще го запазя, само за да си спомням, че никога не трябва да се влюбвам в усмивката и в очите на човек, защото този, които е казал, че очите никога не лъжат, явно не е поглеждал в твоите…
… Е вече се надявам да те забравя, надявам се също никога да не срещна друг като теб, живота ме научи вече, че никога не трябва да се влюбваш в човек, който не познаваш и който никога няма да те заслужава…
verji_
02 Юни 2008 г.
Коментари: 5
DIGHeaD #1, 02 Юни 2008 г.
първо...въпросът не е винаги дали той те заслужава...понякога е дали ти го заслужаваш..тва по отношение на случката...звучи тъпо това че уж свършваш нещо със сълза а то е празно, тоест празния лист..и започваш наново нещо, а то е пълно..тоест пълния лист...ако ги размениш..примерно лист със текст завършващ със сълза би било по-подходящо...личи си че си чувствала нещо, описала си го донякъде ама не е пълно...не си описала всичко, щото чувствата ти са недовършени...опитай се да пишеш когато чувстваш нещо и да ги пооправяш когато вече не чувстваш същото, тогава да ги постваш...
Servantes #2, 06 Юни 2008 г.
скука
sladkoto_reni #3, 09 Юни 2008 г.
Като ви е скучно защо коментирате? Нали коментарите са за да покажеш на автора дали ти харесва и ако не къде му е грешката за да я поправи и следващия път да има по добър успех 
мисля че добре си се справила но найстина има още какво да се направи иначе като цяло не е зле 
мисля че добре си се справила но найстина има още какво да се направи иначе като цяло не е зле
Servantes #4, 09 Юни 2008 г.
скука = Не, не ми харесва. Има по-интересни разкази от този. Трябва да му вдъхнеш живот или по-добре пишеш неща различни от това, на които хората ще се радват.
И по мое скромно мнение е зле, за разлика от други твои творения в сайта.
crazy_teen4e #5, 09 Юни 2008 г.
Началото беше наистина ударно.После малко скучно,наистина.
