Стоя на старият стол
в старата и прашна колиба.
Очаквам да чуя присъда
изречена от девойка красива.
Но тя мълчи с часове,
а предният ден
само нейният глас
кънтеше в гъстата и тъмна гора.
Нейният глас галеше
птици, дървета и храсти.
Чакам да каже последната дума
във нашата възка.
Да изрече присъдата тежка!
Но, защо мълчиш,
наругай ми поне.
Да, знам нараних те,
виновeн съм признавам.
Кажи поне една дума,
за да разбера присъдата.
Мълчиш...
Не продумваш нито дума
само мълчиш с часове.
Разбирам наранена си
и нямаш сили да ме
гледаш и да кажеш "КРАЙ".
Стига плака, разбрах...
Всичко свърши между нас.
Обичам те любима!
А ти ми каза
със сълзи в очите:
"Обичам те и аз,
но не мога да простя"...

fatalenangel
18 Юли 2005 г.

1100 прочитания