За теб

За теб аз живях! За теб аз горях! За теб пазих искрица огън в моето сърце, но ти го раздели на две! За тебе хиляди сълзи изплаках и да се завърнеш чаках, чаках... но ти остана с коварна душа, в която не допускаш любовта! За тебе бе моята душа, превърнала се в черна бездна! Спомените аз ще залича, очите и дори гласът ти! Ти незаслужаваш моите сълзи, но те отново потичат по лицето ми! Защо отново към теб съм устремена, дори да знам, че с друга съм заменена! За тебе бях просто само игра, която уби нежната ми душа! За теб бях някога мечта, ала днес не е така! Разбрах, че любов чрез писма не е любовта, а само наивна заблуда! Край - свърши детската игра, а в мен остана мъчителна болка и тъга!!!