Стой Далеч От Мен | Поезия

Задържах дъха си...
и болката в мен ще задържа...
Сърцето си разбито ще събера...
Ще се изпаравя...
Ще проходя,
ще намеря себе си..
не ме е страх от сенките...
НЕ съм загубена,
не още...
Стой далеч от мен...
Недей да ми напомняш,
че съществуваш...
отровата ти още тече във вените ми...
може пак да пробудиш онези чувства в мен...
Задържах дъха си,
ще задържа и гнева си...
ще намеря себе си...
Сред сенките,там съм аз...
Но стой далеч от мен...
Вземи любовта със себе си...
Няма да пролея повече сълзи...
Ще се изправя,вече няма да лазя...
Ще продължа напред сама...
Само стой далеч от мен...
Сега се влачиш ти...
Влачиш се в краката ми...
Но е късно,мили...
разбери...
Стой далеч от мен..
не събуждай чувствата в мен...
Отровата ще потече и в твоите вени...
Ще лазиш,няма да ходиш...
Ще крещиш без глас
така както аз...
ще се давиш в сълзи...
така като аз...
отиваш надълбоко...
потъваш в калта...
потъвай....
потъвай...
само стой далеч от мен...
защо го правя?
защо подавам ти ръка,
изваждам те от калта...
нима заслужаваш това?
живей,живей...
но без мен
забрави за мен...
и най-вече...
стой далеч от мен...