Обичах те със обич прокълната,
обичах те без спомен за нощта,
когато ми отне сърцето и душата,
когато сложи примка на врата,

А примката бе толкоз сладка,
бе толкоз мил и нежен но едва,
започнала бе връзката ни кратка
и ето ме сама – без теб в нощта.

А те обичах нежно и безкрайно,
а бе за мене всичко в любовта.
Да бе, със обич, всеотдайно
редих на теб най-милите слова.

Но ти се подигра без жал, жестоко
обримчи с клетви моята душа,
а ето ме сега как крача,
останала без теб – развалина.

Ах колко сладки бяха твоите целувки,
ах колко нежна бе със теб нощта.
Ах как топях се в твоите милувки,
да просто глупава съм аз била.

Да мисля, че ти можеш да обичаш,
да мисля, че сърцето ти тупти,
да вярвам, че с мен клетвите изричаш,
да вярвам, че и теб боли.

Но тази грешка няма да повторя!
Върви си – все ще издържа.
Какъв е смисълът да ти говоря -
не, няма да обичам друг така!

_LiTtLe_KiSs_
21 Май 2006 г.

1137 прочитания
Коментари: 2
aleandra #1, 22 Май 2006 г.
Prekrasno e. Mnogo e tujno, no v su6toto vreme e neveroqtno.
_LiTtLe_KiSs_ #2, 09 Юни 2006 г.
Za sujalenie naistina e pisano s mnogo 4uvstvo i... NO jivota prodyljava