Обичах те със обич прокълната,
обичах те без спомен за нощта,
когато ми отне сърцето и душата,
когато сложи примка на врата,
А примката бе толкоз сладка,
бе толкоз мил и нежен но едва,
започнала бе връзката ни кратка
и ето ме сама – без теб в нощта.
А те обичах нежно и безкрайно,
а бе за мене всичко в любовта.
Да бе, със обич, всеотдайно
редих на теб най-милите слова.
Но ти се подигра без жал, жестоко
обримчи с клетви моята душа,
а ето ме сега как крача,
останала без теб – развалина.
Ах колко сладки бяха твоите целувки,
ах колко нежна бе със теб нощта.
Ах как топях се в твоите милувки,
да просто глупава съм аз била.
Да мисля, че ти можеш да обичаш,
да мисля, че сърцето ти тупти,
да вярвам, че с мен клетвите изричаш,
да вярвам, че и теб боли.
Но тази грешка няма да повторя!
Върви си – все ще издържа.
Какъв е смисълът да ти говоря -
не, няма да обичам друг така!
_LiTtLe_KiSs_
21 Май 2006 г.