Край панеления град
под безизразно - сиво небе,
в оцелялата нива
щурците припяват
забравен почти
идиличен мотив.
Избледнели звезди
в полутъмни прозорци
надничат
и се стапят
във гъстата лава
на цигарения облак
лютив.
Една чаша сред другите
винаги недопита остава.
И до нея -
непогалена женска ръка.
Боже,ако те има,
защо позволяваш,
сивостта да властва
над любовта?

revniVka_
13 Апр 2009 г.