Щастието долетя
и изви свойта снага,
над душата ми бяла,
що страдание бе видяла.
Любовта озари
сенките на мойте мрачни дни,
с жар и плам ти ме дари
и сърцето ми така плени.
Окрилена от любов
аз чакам всеки зов,
всяка дума, всеки знак,
даващи ми обичта ти пак.
И целувките ти сладки
изгарят ме със свойта страст,
опияняващи ме безпощадно,
как искам да ги имам вечно аз.
Прегърни ме и не спирай,
обичта си в мен намирай,
целуни ме, съблечи ме,
със свойта нежност обгърни ме.
Покажи ми всички ласки
за душата тъй прекрасни,
покажи ми свойте страсти
в тъмна доба, в дните ясни.
В нощта името ти аз зова,
в деня няма ли те - плаче моята душа,
в съня само тебе аз бленувам,
а в мечтите си с теб пак танцувам.
Но събудя ли се знай
ще искам да те сънувам аз безкрай!
LuvU2Death
18 Яну 2008 г.
