Тихо аз плача,
криейки сълзите от теб.
Не искам да ме виждаш слаба
Достатъчно е да зная, че ти си далеч.
Далеч от очите, далеч от сърцето.
Ах, колко е тъжно.
Ах, колко е жалко.
Защо всичко свърши тъй бързо?
А сякаш вчера седяхме двама
сред океана от есенни листа.
И тихо ти шепнеше ми:
"обичам те... обичам те..."
Любовта е странно нещо, приятелю.
Копнеж и страх, вяра и надежда,
Страст и плач, болка и смях.
Нима още не си го разбрал?
Плахо прикривам аз раните,
нежно притискам болката със сетни сили
и моля се някога, някога да мога да кажа
тез последни и тъй трудни думи за мене:
"сбогом, ще те обичам вечно..."
За това: далеч от очите, далеч от сърцето...
Но ето, обръщам се
и виждам теб, точно, когато си мисля,
че вече съм се измъкнала от мъртвешката ти прегръдка.
Страх ме е да те докосна и да разбера дали си истина,
или поредната лъжа...
Зная, че пак пропадам и силно притискам ръце към лицето си.
Недей, махни се.
Вече не си до мен, вече не те искам!
А безмълвно крещя името ти...
Избождам очите, които ме даряваха с твоята красота,
Изтръгвам устните, които ме обсипваха с любов.
Любов, която надали някога е била истина...
И нека ти кажа вече едно последно "сбогом",
захвърляйки те безжизнен във вечната тъмнина,
както ти постъпи някога с моята стъкленица, наречена сърце..
Далеч от очите, далеч от сърцето...
dead_doll
27 Дек 2007 г.
