Искам да спя, да заспя,
за да не виждам отново твоя облик, твоите очи,
за да не се пробудя сутринта и да чуствам същата празнина до мен.
Във мeн,
вътре в мен...
Пожар...
Пламъци изпепеляват съществото ми
и тези пламъци са твоите следи,
останали във мен
след поредната ни среща...
Поглед....
Огнени очи...
Мечта...
Една простичка мечта...
Искам да заспя,
но да не усетя утрешния ден,
да не ме пробуди зората..
Но уви,
пробъждам се с все същата лъжа в душата,
с все същото мълчание в мрака...
И пак все същото...
Вървя и срещам безличните души...
Гонят ме, преследват ме, убиват ме,
но аз живея...
За какво ли?
За да умирам по няколко пъти на ден?
Защо по дяволите, питам?
И пак лягам с простата надежда, че няма да се събудя...
Но уви...
Отварям очи отново,
поглеждам деня,
поглеждам и теб,
до мен си,а те няма...
Къде отиде? Защо избяга?
Или просто стана част от тях...
От тези, които ме убиват...
Преследваш ме, докосваш ме,
аз се поддавам, падам,
падам в бездната на вечността,
кръговрата на света.
Като прокажена се въртя в него без изход, без пощада...
Видя ли какво ми стори? Какво ми причини?
Поглеждам те, измъчвам се,
умира част от мен,
но тази част не е достатъчна, за да заспя завинаги...
И така ден след ден аз бавничко умирам...
Но живея, преживявам...
И защо ли?
Като знам, че пак ще се събудя...
Кървя...
Предавам се,
животът ме повлича...
И все още дишам...
Дишам за теб, за твоята усмивка,
за твоя вечен поглед...
И пак...
събуждам се, до мен си,
завладян от моята надежда...
но този път е друго, всичко е различно...
поривът в сърцето ти напира...
поглеждаш ме със онзи огнен поглед.
Мечтата...
мечтата да не се събудя...
тя умря...
ти угаси пламта й...
заспивам в огнен пламък...
и ето, пак се събуждам,
и пак си до мен...
тук си,
има те,
съществуваш...
Аз живея!
Не! Вече не само преживявам...
А Живея!
Мечтата...
тя се възроди...
но вече е друга...
искам да живея...
да се събуждам всяка сутрин с твоите очи,
с твоята вечна усмивка,
с твоя плам в сърцето,
да живея!
Kuln
13 Мар 2005 г.
харесва ми, понеже е и много различно от стиховете, които обикновено се пишат 
