Усмивката, това тъй необходимо на света нещо. Преди време аз бях едно момиче, което се усмихваше на всичко. Усмихвах се на света и той също ми се усмихваше. Приятелите ми до толкова бяха свкнали с усмивката ми, че когато един ден се разделих с момчето, което обичах и усмивката ми беше изместена от сълзите и мрачното изражение на лицето ми, всички от най-близките ми приятели до хората, от които най-малко съм го очаквала много се разтревожиха. За тях, като че ли беше болка да ме гледат така. Тогава едно момче, от което най-малко съм го очаквала дойде и ми каза "Слушай какво момиче, усмивката ти беше най-хубавото нещо за мен, а и не само за мен. Така че, аз съм готов да направя всичко, за да я върна на мястото й!" Тогава го погледнах и осъзнах че, това момче както и всички останали мои приятели имаха нужда от усмивката ми. Той избърса сълзите ми и по устните ми отново се появи Тя - Моята усмивка. И сега искам да кажа на всички, които четат това нещо: Усмихвайте се, защото усмивката е второто най-хубаво нещо, което можете да направите с устата си, а кое е първото? Първото е да кажеш "Обичам те!"