Нощ ,небе,звезди
тук сме само аз и ти.
Загледана в твоите очи,
ти галещ моите коси.
Минава нощта, бавно идва денят,
аз знам лъчите му пак ще ни разделят.
Ти отново се изплъзваш, остани!
Проклето слънце, скрий лъчите си, остави ни.
Но без жал проникват първите лъчи
и отново променят се твоите очи.
Не казвай нищо, просто си върви,
знам ще дойдеш пак, когато изгреят лунните лъчи.
На любов не се научи,
а аз още обичам те, уви.
Но ти си тръгваш, не мога да те спра,
върви и продължи проклетата игра.
Само моля те, помни,
тук ще те чакам, пак в лунните си дни.
Клеопатра
30 Мар 2006 г.
Коментари: 4
black_lady #1, 31 Мар 2006 г.
хубаво е... много добре написано 
..и пак темата за несподелената любов
..и пак темата за несподелената любов
Клеопатра #2, 31 Мар 2006 г.
мерси 
sladur4eto_stefi #3, 07 Апр 2006 г.
super mn me kefiii
sladurana_luDa #4, 19 Апр 2006 г.
mnogo e hubavo.vzimala si ot drug stihotvoreniq koeto ne e lo6o 
ina4e mnogo mi haresva dravo :}} 
koeto ne e lo6o ina4e mnogo mi haresva dravo :}} 