В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.
razbito_sarce
11 Фев 2008 г.
Коментари: 2
razbito_sarce #1, 12 Фев 2008 г.
da na damqn damqnov e no re6ih da go pusna i tuk za6ot iskam i drugute da razberat 4e imame veliki poeti koito pi6at strahotni ne6ta blagodarq 
Shadow_Mist #2, 12 Фев 2008 г.
Ако не се лъжа това е на Дамян Дамянов Всички негови стихотворения са много чувствени и докосващи 
Въпреки това любимото ми е " Приказка" , великолепно е 
Иначе браво, и това е много добро. 
Всички негови стихотворения са много чувствени и докосващи Въпреки това любимото ми е " Приказка" , великолепно е Иначе браво, и това е много добро. 