Толкова се уморих да мръзна,
застинала от детските си страхове.
И ако трябва да вървиш към тази бездна
сърцето ми неще те спре.
А твоето от него няма да изчезне
и до последно във зората ще се взре.
Раните изглеждат тъй неизличими,
Мъките са тъй блоезнено значими.
А ето че и времето стои пред тях така безсилно .....
Когато парещо сълзите ти те галеха-
аз бях морето в което те се вливаха,
когато гласовете в теб крещяха-
аз бях ехото с което те ехтяха,
аз държах ръката ти в сълзи обляна
докато живота чу си песента изпята.
Ти ме заключи в пламъка,
към който никой не посяга.
Сега аз живея в замъка,
от който сам избяга.
Мечтите ми, превърнали се в мъка,
виждат единствено лицето ти във мрака,
а гласът ти нешо в мен прогони-
да, умът ми се във нищото отрони.
Опитах да си кажа че те няма
И въпреки че ти сега си тук сас мен
На самотата аз попаднала съм в тежък плен.
sexy_small_lady
23 Авг 2005 г.