Вчера тя не знаеше какво е тъга,
но днес видях я да върви сама под дъжда.
Спъна се изведнъж и падна в локва една,
едва доловимо се отрони сълза...
Защо в живота случват се такива неща?
Защо ни подминава като дим любовта?
Защо да плаче тя като малко дете,
защо я нарани пак, момче?
Тихо крият се в очите сълзите,
тихо крият се,но блясък личи!
Тихо стапят се в душата молбите,
тихо като свещ и надеждата се топи...
Но...виждаш ли как неусетно спря да вали?
Чувстваш ли как пак изсъхват твойте очи?
И ти си казваш: "Може би това е съдба"
Обаче, знаеш ли, изобщо не е така!
Може би си мислиш, че обречена си,
може би си мислиш, че вечно боли?
Знай, че с болката не свършва света.
Стани гордо, продължи сама!
Тихо крият се във очите сълзите,
но болката престава да струи...
Чувстваш ли как тихо и тя ще изчезне?
Всичко се оправя в живота, нали...?
Taylor
18 Юли 2006 г.