СИП-а - ІІ част

Беше събота. Ани очакваше този ден от една седмица. Беше ужасно притеснена, дали нещо нямаше да се обърка? Харесваше ли я той или наистина беше зле по физика и я беше извикал, зада учат? От тази мисъл тя потръпна и реши да се приготвя. Как да се облече? Премери хиляди дрехи, косата и беше накъдрена, облечена с прекрасна синя рокля и естествено доста грим.
-Къде отиваш, мила? -попита майка й като оглеждаше дъщеря си понеже не беше свикнала да я вижда в този вид. О, не обикновенно Ани се обличаше удобно-с дънки, блуза и лек грим, а сега все едно отиваше на бал.
-Отивам да уча с една моя приятелка от Сип-а. Трябва да тръгвам.
Майка й нямаше време да каже нищо, защото дъщеря й твърде бързо излезе от стаята. Нещо ставаше с нея и тази вечер щяха да си поговорят сериозно.
Вятърът духаше косата на Ани, а също така и късата и рокля. Обувките бяха толкова неудобни, купи ги с токчета специално за днес. И тогава се замисли-за какво беше всичко това? Той трябваше да я хареса такава каквато е, а не да се прави на някоя друга. Вече беше пред вратата, доста несигурно позвъня. За миг си помисли, че е по-добре да си върви, да, нямаше смисъл.
-Здрасти, влизай. -каза той.
На Ани й стана смешно като го видя. И той се бе погрижил да изглежда добре. Обикновенно косата му беше небрежно сресана, а сега я бе направил на иглички. Влезе в стаята му. Винаги бе мечтала да я види-навсякаде имаше плакати и дискове, но си личеше, че я е подреждал.
-Ще отида да взема една тетрадка и се връщам. Ти се настанявай. И ъъъ изглеждаш страхотно.
-Мерси...
Как можеше да е толкова сладък? Този въпрос не я измъчва дълго, защото забеляза нещо. Точно под леглото стърчеше нещо. Ани погледна и взе тетрадката, на нея с големи букви пишеше ДНЕВНИК. Изведнъж я обзе огромно любопитство. Не беше редно, не трябваше да го прави... Огледа се и видя че той не е наблизо... 17януари2005 "Днес ще дойде, дано всичко мина добре, ще напиша после всичко подробно! " - едно изречение, което й подсказа, че той има чувства към нея.
-Забавих се, не можах да намер... Ей, какво правиш? Ровиш ми из нещата? Как смееш да ми четеш в дневника?
-Аз, просто, такова.. Не можеше да каже нищо.
-По-добре си върви. Оказа се че имам работа, така че .
Не искаше да слуша повече. Нямаше смисъл. Вече си беше у тях. Защо? ? Защо отвори тъпата тетрадка, ако не го беше направила сега може би щеше да е там и той да й признава чувствата си... И защо толкова се ядоса, беше прочела едно изречение. Не и се мислеше повече, беше пропиляла шанса си. Момчето, което харесваше я покани у тях, а тя се издъни. Легна на леглото и заплака. Реши какво да направи, щеше да напише писмо и да му го даде на Сип-а! Точно така, щеше да му обясни всичко.
-Скъпа, отвори вратата, искам да поговорим.
-Мамо, сега съм изморена, не ме си говори. Остави ме!
Ани знаеше че не може да го остави просто така, не можеше всичко да свърши така! Имаше поне малка полза от Сип-а. Утре беше последния и шанс. Взе лист и химикал и започна да пише обяснения, утре щеше да прочете всичко и, ако и тогава и откажеше тя нямаше повече да се бори за него...