Просто едно... Есе

С всеки изминал ден хората стават все по-озлобени... все по-завистливи ... все по-арогантни и незаинтересовани ... А как ги обичах ... как вярвах, че могат да бъдат по-добри .... че могат да повярват в любовта и мечтите... в красотата и светлината... Но реалността е друга... хората се менят.... малко избират свой собствен път...останалите вървят по нечиии чужди стъпки ... по следите на зависимостта и безличието ... сливат се с “тълпата” ... стават част от твоя враг .... Отново си сам ... трудно е да намериш приятели измежду цялата мъгла от еднакви души... витаещи наоколо ... дебнещи да се провалиш... да сгрешиш .... чакащи удобен момент да те повалят на земята с всичка сила... да се сблъскаш с реалността внезапно... и болезнено... Ставаш жертва на жестокостта и злобата на лицата, гледащи те отвисоко ... смеещи се в лицето ти ... И тук идва моментът за избор... Трудно ти е, защото си сам ... защото те боли ... защото в очите ти има сълзи ... Но ти трябва или да приемеш нещата такива каквито са... и да станеш част от “тях” ... да заживееш измежду всичките тези образи, изпълнени със завист и омраза, за да не си застрашен отново да се срещнеш с тях ... или да отърсиш лице от калта... да извисиш поглед в небесата и да се изправиш отново, стъпил здраво на крака... Макар и с разочарованието на малко дете, започнало да опознава света от лошата му страна, ти трябва да приемеш, че хората не са такива, каквито ти би искал да бъдат... не са усмихнати и дружелюбни ... защото в действителност зад фалшивата им усмивка прозира съвсем незабелязано лукавата и безизразна душа... Но ти трябва да гледаш хората в очите... защото очите са прозорец към душата.... вникнеш ли дълбоко в нечий поглед... ти вече си наполовина подготвен да видиш какво се крие зад тази фасада... да срещнеш реалността.... Но ти недей да чакаш ... не заставай на едно място... Избутай враговете си встрани и намери време да осъзнаеш, че ако сам не си помогнеш ... че ако сам не си вярваш ...няма кой друг да го направи! Заживей своя живот... постави си цели ... мечтай често ... мисли позитивно .... обичай слънцето и живей за светлината ... радвай се на това, което имаш докато се бориш да постигнеш това, което искаш, но нямаш ... Само тогава ще успееш ! По пътя си оценявай истинските хора... намирай приятели, но бъди внимателен ... никога не можеш да си напълно сигурен какво те очаква от другата страна на тази красива усмивка... Слушай сърцето си и се доверявай само на този, на когото то ти каже да се довериш ... усмихвай се... посрещай тъгата с усмивка и надежда... плачи, само когато истиснки чувстваш .. сълзите няма да ти проправят път нагоре... Никога не заставай на едно място , защото дори и да си на правилния път... спреш ли за миг – те прегазват! Прави нещата, които ти харесват.. които те карат да се чувстваш поне мъничко щастлив ... не разчитай на другите да те дарят с щастие... те просто ще го допълнят! Допускай до сърцето си само този, когото чувстваш, че искаш да се докосне до най-съкровените ти мисли и чувства... който ще опознае раните и белезите на душата ти .... пътят, по който си вървял... Усмихвай се непрестанно... наблюдавай звездите в ясната нощ .... усети полъха на топлият южен бриз върху кожата си .... легни в меката зелена, все още топла от следобедното слънце, трева ... усети нежността и ... затвори очи .... погледни залязващото огнено слънце .... и усети, че ти наистина живееш ..бъди горд, че имаш силата да отстояваш себе си, че въпреки всички трудности ти все още имаш душа..имаш сърце.... ти си истински жив!