Моят Ангел, с белязано сърце от стари рани.
Дишаш, но не живееш... Обгърнал лице с длани...
Недей, любов моя, заради някой да тъжиш.
По-добре студен бъди, отколкото да гориш.

Положи главата си нежно на мойте колена...
Обичта ти ще си тръгне, макар и след вечни времена...
Недей сухи сълзи да рониш върху твоето сърце.
Погледни нагоре, виж колко тъжно е моето лице...

Моят Ангел... сломен отново, от оръжията на любовта...
Тъжен е края, но началото все по-хубаво е на песента.
Недей душата си да мъчиш... чиста, непокорна...
Скоро ще дойде отново времето да е свободна.

Докосвам с ръце стари, от времето уморени.
Крилата ти още топли, от жарта й овъглени.
Дарявам ти, моето щастие, но и моята окова.
Единственото, което имам и за мен е като отрова..

Моят Ангел, паднал на земята... целият мръсен, покрит с кал...
Гледам те и от очите ми кръв капе, давя се в собствената жал.
Бих ти дала всичко, Ангеле... Само отново на крака да се изправиш.
Срещу болката, срещу несгодите сам отново да се изправиш.

CaTwOMaN
28 Юли 2007 г.

Коментари: 1
SOSforLoVe #1, 01 Септ 2007 г.
много е красиво и има смисъл