В снежната мъглива утрин
до прозореца студен стоя,
и гледам как снежинките игриви
се топят, и стават в капчици вода.
В далечината виждам бели-две крила
и надежда мъничка изгря,
че небесен ангел е дошъл
да огрее душата ми сега.
Но в миг разбирам аз,
че гълъб е това-
по-бял от снежната земя.
Кацна на прозореца до мен
и отърси от снега своите криле.
Погледна ме със поглед благ
и осъзнах,че това е гълъб с ангелска душа!
Посегнах със ръка студена
да докосна снежнобелите криле
но гълъбът небесен,
вдигна бързо своята глава
и на мига,от прозореца ми отлетя.
И внезапно както той дойде,
и надежда ме обзе,
така внезапно си отиде той
като надеждата ми взе.
И отново останах аз сама
в зимната мъглива утрин
на прозореца да си стоя,
и надеждата да чакам пак
да кацне на прозореца до мен.
Изпратено от: Стефани
29 Дек 2007 г.
Много ми харесва.
