Просто послание III

Изминаха пет години откакто Силвия и Иво си бяха разменили онези тъжни писма изпълнени с болка. Иво замина за Англия, а Силвия? - тя замина за София да учи -в НАТФИЗ за актриса в драматичният театър.

Миналият месец ме покани на своя пиеса, където играеше хубавата Елена. Сиси беше станала още по красива. Тя играеше невероятно, с цялото си сърце, толкова се вживяваше в ролята си, че пиесата изглеждаше съвсем истинска. Беше наистина очарователна. Докато наблюдавах какво става на сцената, млад мъж с тъмна коса, от загасналите светлини не можех да го видя хубаво, но ми се стори красавец, ме попита коя е главната актриса. Отговорих му, че се казва Силвия Ремор и е моя добра приятелка. Мъжът изглеждаше доста заинтригуван от нея. Започна да ме разпитва за нея - от кога играела, къде учила и т.н. Когато започна да става нахален му казах да ме остави да гледам! Пиесата беше към края си:

-Парис, Парис, остани при мен, не ме оставяй. Моля те.. остани - Силвия беше обляна в сълзи докато "Парис" умираше, а заедно с нея плачеше и половината театър, до толкова се беше вживяла.
-Тя е прекрасна - каза младият мъж.
-Да удивителна е.
Когато светлините отново светнаха се обърнах да видя хубаво мъжът. Зениците ми се разшириха, странно чувство на парене се появи в стомаха ми. Та това беше-Иво. Той се обърна и усмивка се плъзна по лицето му.
-Не ме ли позна Лани, как си?
-Аз.. аз такова здравей, нали беше в Англия?
-Да, но се върнах да видя близките си, баба е много болна..
-А разбирам.. а само заради това ли се върна?
Иво се усмихна.
-Всъщност върнах се, за да я видя..
-Тя си има приятел.. момчето, което играеше Парис.
-Спокойно, не съм дошъл да я искам за себе си.. просто исках да я видя.
-Аха разбирам-обърнах се и си тръгнах. Замислих се, а сега какво ще стане?

**

Денят беше мрачен, валеше, улиците бяха пусти, само от време на време се виждаше човек с чадър, всеки забързан за своите дела. Стоях на дивана и гледах през прозореца, изведнъж се звънна.

-О, Сиси, мила, какво правиш тук, цялата си мокра.
-Аз трябва да ти разкажа нещо, един сън..-от очите и капеха сълзи, не вода!
-Влизай, хайде бързо.
Подадох й кърпа и сухи дрехи.
-Седни Лани и чуй какво ми се случи.
-Вчера както си стоях у нас и си учих репликите за следващата пиеса, се почука на вратата. Помислих, че си ти, но уви не беше ти.. Беше млад мъж, много красив. В първият момент не го познах, но като погледнах в очите му Лани.. беше Иво. Моят Иво! Загубих ума и дума. Гледахме се около 1-2мин. След това той ме попита дали може да влезе да поговорим. И аз го поканих. Честно казано не откъсвах поглед от него.
-И какво? За какво говорихте?
-Ми, попита ме как съм, бла-бла. След това аз го поразпитах. Каза, че работи в някаква банка и получавал доста добри пари. Каза, че..Анна, че е починала.
-Кога? Защо никой не е чул, всъщност какво въобще е станало с нея?
-Ми каза, че я е взел в Англия, завел я е при нейна баба, която била богата и по някакви болници я водили... не питах повече...беше..гадно.
-Да и какво друго?
-Каза, че още ме обича и ме попита дали съм искала да отида с него в Англия. Но аз..аз отказах.
-Каквооо?
-Да Лани, няма смисъл, това между нас беше отдавна, беше прекрасно, но след толкова години не мисля, че ще сме щастливи. Аз си имам Майкал. Не мисля да замина с Иво, след като той все пак избра нея..макар и болна, никой не може да го задължи да прекара толкова време с болно момиче, което не обича. Да, провали нашата връзка заради нея..
-Но какво говориш, знаеш много добре как стояха нещата..не мога да разбера...
Виж след като Иво ми прати онова писмо..не оставих нещата така. Говорих с майката на Анна и я попитах как може да моли Иво да е с дъщеря и, след като той дори не я харесва. Майка и ми каза, че не го е молила, той сам е предложил. Харесвал я е и то много и е искал да е до нея по собствено желание.
-Не, какво, не вярвам..
-Иво не е толкова добър колкото го мислеха всички. Пък и родителите на Анна са доста добре финансово.
-Какво намекваш, че заради парите..нее.
-Да, така мисля, че Иво работи в банка (в Лондон) не случайно. Та той почти веднага си е намерил работа, той е чужденец, как мислиш че ей тъй ще го вземат на работа в банка! Бабата на Анна е пуснала връзки за да го наемат!
-Не може да бъде, да е такъв.. добър актьор и да го смятаме за прекрасен човек, за състрадателен и защо въобще ти написа онова писмо, не мога да..
-Повярвай! Затова отказах да бъда с него. Пък и аз наистина обичам Майкал, той е мил, внимателен, красив, почти перфектен. Няма да го оставя заради някаква стара, детска любов, ако от негова страна изобщо е било любов...
След като Сиси си тръгна бях направо потресена, нима е възможно Иво да е такъв.. материалист? Отидох до прозореца и с учудване видях, че е пекнало слънце. Улиците бяха пълни с хора. Беше много красиво. Стрелнах поглед към синьото небе и отново видях прекрасен бял ангел, усмихнах се, поклатих глава и затворих прозореца.