Душата стене.
Последен зов
приканва за порив нов -
нежна ласка,
поглед скрит,
но дълбок и преднамерен.

Прокрадва се съмнение
за действие или защита.
Копнеж красив,
разтърсващ спомен
ускоряват пулса
с пламък, но познат.

Усмивка мека
и протягаща ръка
чертаят предстояща вечер,
нощ на мечти.

Потръпват леко две тела,
докоснати едва,едва,
ала по-скоро от мисълта
за познатото желание.

Чифт очи,
търсещи небрежно,
преливащи от любов
и потапящи се отново и отново в нея.

Прилив на спокойствие
спира времето,
разтърсва го,
но така красиво -
с множество палитри
от малки и големи чувства.

Съзнанието отпочива,
само душата ликува,
че отново в твоите прегръдки
заспивам и ще се събудя аз.

Tess_
15 Юни 2006 г.

Коментари: 2
fatalenangel #1, 17 Юни 2006 г.
PERFEKTNO E!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
teen_kote #2, 18 Юни 2006 г.
има не6то особено в това стихотворение завладя ме със динами4ността си мн е хубаво