Не ме радва гласът ти, не ме...
И очите не искам, очите...
По-далеч от ръката, която...
По-далеч!
И се втурвам в пътека,
дето
с тебе не сме били,
и избирам посока друга,
различна от тази преди,
за да не срещам вече
глас и ръка и очи.
Да не срещам!
А потъмнява тревожно
небето над сивия ден.
Студ кръжи! И невъзможна
стене надеждата в мен.
Скита неистово мъката
под заскрежен небосвод,
зъзне сълза неотронена
за онзи измислен живот.
Колко е всичко неистинско.
Сняг на откоси вали.
Бягам. Спасявам се.Боже,
крачката как ми тежи!
revniVka_
25 Мар 2009 г.
