Искам да обичам, но не мога!
Искам теб, но те няма..
Остана само болката, която остави
след себе си...
Искам отново да се науча да обичам,
но ти ме спираш.
Всеки миг, всяка мисъл, всяка сълза
я посвещавам на теб...
Всяка изстрадана болка е за теб...
Защо ми позволи да те обикна?
Защо ме остави да мисля, че
сме заедно...
Толкова ли ти харесва да гледаш
как страдам?!
Как с всеки изминал ден
аз потъвам в тази пропаст
Обичаш чуждата болка,
но избягваш своята собствена..
Мислиш, че безнаказан ще си
за своите грехове,
но жестоко се лъжеш.
И аз съм грешница, че се влюбих в теб и повярвах
на лъжливите ти думи.
Но тогава мислех, че са истина...
Благодарение на теб разбрах,
че мога да стигна по-долу от дъното.
Търся те навсякъде,във всеки
стрък трева, във всяка усмивка...
Все те търся, но не те намирам...
...и разбирам, че съм те изгубила.
Но защо все нещо ме тегли към теб?
Защо, аз знам, че те няма вече...
Изгубила съм те завинаги.
Всеки път щом те погледна
целия ми свят се разпада
и аз пак пропадам...
Отивам на дъното.
Опитвам се да избягам,
от теб, от болката, от всичко...
Но все се връщам при теб...
Давам всичко, за да си отново до мен,
да бъда сгушена до теб и да зная,
че всичко е наред.. че аз съм с теб...
Миг на мечти, но отново разбирам
каква празнота остави в сърцето ми
след като си тръгна...
Никога няма да успея да ти го простя,
но никога няма да спра да те обичам...!
А зная, че трябва да спра....
Трябва.... но не искам.... поне не за дълго...
dead_doll
27 Дек 2007 г.
