сълзата пада... стича се по лицето ми...
очите ми родиха толкова сълзи...
в тишината слушах твоя глас...
в тишината тиха аз крещях...
гласа ми се изгуби... ехо....
просто звук... кристален блясък...
толкова е тъмно...
опитвам се да те видя,
но теб те няма...
аз опитвам...
студено ми е... сковавам се ...
от студ и лед в душата и сърцето...
толкова ли не изпитваше това към мен...
превърна ме във ледена принцеса...
затворена в дворец от разкош,
прекрасни стени.....
прекрасни...
но така подтискащи и така ограничени..
просто четири....
в клетка съм....
опитвам се да избягам...
но няма прозорец... няма врата...
само аз и тишината...
само ние двете...
говорим си ...
не искаме да пречим на болката и тъгата
да навлизат все повече в душата ми...
CaTwOMaN
05 Фев 2005 г.