Започвам тази тема с въпроса какво е доброто?
Дали то винаги обозначава обратното на злото?
Дали добрия е този който помага,
който усилия, чуждия да е добре, полага?
Или този който се бори за своето оцеляване,
май есето взе да заприличва на чуждо изразяване.
Добро ли е винаги любов да даваме?
Като така след време сами зло си причиняваме...
"Спомени, забравени, надигат се от гърдите ни
от болката разядени,
а може би проблемите са заложени в нашата съдба",
може би със зло са пълни чуждите сърца,
защото чуждото възприятие винаги е грешното,
човек вече не може да различи смешното.
"Камбана бие, на скалата сам вълк вие,
лунна светлина, няма кой сълзите да изтрие".
"Няма ден, няма слънце, няма лъч светлина,
няма кой да отвърне на тази добрина".
Върви сам през гората и търси добрината,
намери жената и реши, че предопределена му е съдбата.
След месец-два отново на скалата сам остана,
погледна към луната и мирно на лапите застана.
Тази история показва колко добро има в любовта,
грам или два, те не траят през вечността.
Приятели в квартала израстват заедно с годините,
заедно се топлят, заедно се държат и са по-близки от роднините.
"Пистолетите играчки станаха реални,
а детските закачки-мелета брутални".
Когато бяха деца улиците бяха светли,
дори през нощта те бяха просто приветливи.
Когато се огледат сега те виждат само разруха,
а на властта изглежда че въобще не й пука.
Това ли е добро питам аз,
да пиеш на Карибите сокче от ананас?
Защото така изглежда в очите ми българския политик,
а в парламента ми изглежда като съвършен комик.
Аз мога да разсъждавам дори да съм само хлапе,
но за мен живота е борба без реални врагове.
Добро и зло се преплитат в деня ми,
доброто се забравя, а злото ми личи по лицето.
Вече второто е обхванало света,
а уж на добро ни учат още от деца.
Когато старец се качи в автобуса никой не става,
ученика го поглежда и на Д-то си остава.
След "заповядай" не следва "благодаря",
в ума на хората стои израза "аз се пазаря".
Все повече се убеждавам, че света не е чудесен,
никога не е бил и май няма да бъде лесен...
Остана ми само надеждата ,доброто да завладее държавата,
по-назад да останат злото и покварата.
Възможно ли е универсалното добро, отговора е не,
докато друг те принуждава да стоиш на колене.
То ще стане възможно, когато започнем да правим компромиси,
от това мисля, че света е и ще зависи.
Ще поправяме грешките си, ще зачеркваме злото,
така ще отворим вратите за доброто...
DIGHeaD
11 Окт 2007 г.
