Скитник | Поезия

Добър ден, скитнико,
нима вече се завръщаш у дома,
добър ден, блуднико,
осъзна ли, че аз съм твоята жена.

Помниш ли, скитнико,
как от мен си тръгна,
знаеш ли, невернико,
че ми завеща само тъга?!

Ти не видя сълзите ми,
които миеха кръвта от раните ми,
ти не чу сърцето ми,
което тихо шептеше “върни се ти”.

Аз падах, ставах,
с живота се борих,
раждах се, умирах
и така без отдих.

Само едно ми остана
от миналите ни дни –
любовта ми голяма,
която без пощада ме гори.

А ти, скитнико,
къде броди по този свят,
а ти грешнико,
горя ли в моя тъмен ад?!

Чуждите устни
не ти ли донесоха желаната наслада,
чуждите ласки
не изгориха ли тялото ти на страстна клада?!

Друга гледаше ли те като мен –
с пълни с любов очи,
друга любеше ли те като мен –
с парещи от страст ласки?!

Сега се връщаш
разкаян и с разплакани очи,
молещ да повярвам
на твоите горчиви сълзи.

Закълни се, скитнико,
че си тук за последно,
заречи се, блуднико,
да обичаш мен единствено!