Eдно истинско приятелство ||

Алекс затвори телефона и сякаш камък падна от сърцето й... Сега само оставаше да дочака утрото.
Беше пред киното точно в 10. Деян дойде в 10:05 и задъхан...
-Извинявай ..., но ... трябваше... да изведа... кучето...- едвам си поемаше въздух той.
-Добре, добре, няма проблем, дишай спокойно, няма да те убия, че си ми закъснял с 5 минути! - отговори весело Алекс, но всъщност никак не й беше весело точно в този момент...
-Казвай сега за какво имаме да говорим? - попита с нескрито любопитство Деян
-Мисля, че ще е най-добре да седнем - каза Алекс и посочи кафето...
Вече се настаняваха, поръчаха си напитки и се стигна до същината на разговора.
-Какво чувстваш към Али? - изстреля направо думите Алекс.
-Аз... Аз... Ами... Тя ми е много добра приятелка, обичам да излизам с нея... - отговори объркан Деян.
-Да, обаче тя има чувства към теб... и те не са приятелски... От дни говори само за теб, лети в облаците...
Деян не скри изненадата си и се изпусна:
-Стига бе! Сериозно ли?!
-За съжаление да...
-За съжаление? Защо за "съжаление"?
-Защото не само тя изпитва чувства към теб, Дени...
- Ами кой още?... ТИ ли? - още по-объркано изглеждаше Деян след като каза тези думи...
-За още по-голямо съжаление да... Не искам да губя най-добрата си приятелка, защото това сигурно ще стане ако й призная, че и аз харесвам същото момче...
-Аз... не харесвам никоя от двете... И... днес май няма да се виждам с Али...всъщност не знам дали вече изобщо ще се виждам с нея. Аз много я обичам, но само като приятелка, не искам да я нараня..., но явно ще направя точно това сега. Нo ако се преструвам, че я харесвам, за да е щастлива... ти ще си нещастна и аз ... аз... аз...няма да мога да се преструвам дълго време и... после... ох, обърквам се. Мисля, че е най-добре да се махна от живота и на двете ви за известно време... Докато не се влюбите... Този път в различни момчета надявам се ...
-Мислиш ли, че на мен ми е лесно? - Алекс си пое дълбоко въздух... - Какво мислиш да й кажеш днес за да отмениш срещата?
-Ами..., че заминавам... да, точно така ще й кажа... Заминавам за около 2 месеца, далеч от тук... ще се върна началото на учебната година...
-Добре е като идея... Аз трябва да тръгвам вече... - изтреля думите с голяма скорост още веднъж Алекс...
-Ще се видим... - отвърна само Деян, нищо друго не можеше да каже...Съжаляваше само, че май е загубил 2 от най-близките си приятелки...
Алекс вече бе тръгнала... Деян се загледа в гърба й и извика:
-Хей, Алекс! Спри за малко!
Алекс се обърна доста изненадана... :
-Да, Дени?
-Ще си останем приятели, нали? Не искам да губя нито една от двете ви...
-Разбира се, че ще си останем приятели... - Алекс го погледна право в очите и го прегърна... Съвсем приятелски и тя за пръв път почувства, че към него изпитва много силни чувства, но не любовни... А само и единствено приятелски. Нима всичко бе една илюзия от самото начало? Дали...
Алекс се запъти към дома си, пусна си любимата песен... Песента на нея и на Али... Легна на пода и се запита, дали няма да изгуби приятелката си завинаги... За днес не се бяха разбирали да ходят на кафе, тъй като Али щеше да излиза с Деян..., но... О, Деян! Дали наистина беше казал на Али, че заминава? ... Въпросите се лутаха в главата на момичето, блъскаха се и я побъркваха... Докато се усети вече бе станало 11 вечерта... Дали Али беше добре?...

Али се втурна към стълбището на блока на Алекс. Изкачваше по 2 стъпала наведнъж. Трябваше да стигне! Трябваше да разбере! Стигна задъхана до петия етаж и позвъни на вратата. Родителите на Алекс бяха на някакъв прием и Алекс си беше сама в тях.
Тя се приближи и отвори вратата. Остана вцепенена като видя Али.
-Мила, какво правиш тук? Много е късно, вашите сигурно се тревожат! - каза Алекс
-Не ме миличкосвай! Родителите ми не са вкъщи! А и да бяха, все едно! Искам обяснение защо Деян се държа така странно днес по телефона и отмени срещата ни? Спомена, че сте се виждали сутринта по-рано! Вярно ли е??! - почти викаше вече Али, беше бясна на всичко и всички...
-Мисля, че трябва да влезеш, защото историята е дълга...
Алекс разказа на Али за всичко което бе станало, а Али стоеше и гледаше в една точка с отворена уста няколко минути...
-Е... ? - попита плахо Алекс...
Мълчание... Напрежението беше толкова голямо...
-Извинявай... наистина извинявай за всичко, мила! - Али скочи и прегърна Алекс. - Не биваше да ти викам! Извинявай! Не биваше изобщо да си правиш и труда да говориш с Деян! Само ако знаех, че го харесваш... изобщо нямаше и да мисля за него! Ти си сто пъти по-важна от него за мен! Ти си моето съкровище! - Сълзите потекоха ... Алекс плачеше от щастие в прегръдките на най-добрата си приятелка... Само така се чувстваше наистина щастлива. Али също се разплака и двете започнаха да се смеят... Да се скарат??! ТЕ?! Заради момче? О, моля ви се ! Това не може да стане! Не и в едно истинско приятелство! А приятелството на Али и Алекс беше точно такова...