Тъмната стая, пространство без врата.
Тъмната стая, кубче в човешката ръка.
Тъмната стая, късче самота.
Тъмната стая, черна скала до брега.
Често до нея отивам,
търся пролука,
но винаги оставам навън,
навън, да чакам, тука.
Морето до мене бучи,
бурята в него не спи.
Отварям слепите си очи
и виждам удавени хиляди
човешки съдби.
А тъмната стая все там си стои,
гледа невъзмутима и само мълчи.
Черна усмивка по стените пълзи
и тихо се ронят бели сълзи.
razbito_sarce
21 Септ 2007 г.
Коментари: 5
crazy_tanq #1, 24 Септ 2007 г.
Като се има предвид,че предната ти побликация беше "Приказка за чувствата" .. нямам какво толкова да коментирам тук.. Определено ми хареса,но .. едва ли ти заслужаваш овациите за това...
На 13 си .. все още си с детски акъл,едва ли проумяваш всичко .. Но приеми един съвет от мен - престани да слагаш себе си за автор на подобни неща .. Абсурдно е,просто .. 
crazy_tanq #2, 24 Септ 2007 г.
Извинявам се за правописната грешка .. 
Shadow_Mist #3, 25 Септ 2007 г.
Стихотворението е много добро. И искам само да допълня, че вярвам че то е авторско. Вярно, доста неподходящо беше да слагаш "Приказка за чувствата" в "Творчество" след като не е твоя, но пък всеки прави грешки. Имаш моите поздравления за добрата творба, продължавай все така. Ще видиш колко по-добре е да изразяваш чувствата си със собствени думи. 
hustler_dc #4, 10 Яну 2008 г.
доста добро! Браво
ROZMARIN #5, 15 Мар 2008 г.
mn e krasivo bravo na tebe
